За фондация „Джуниър Спорт“ е огромна чест и отговорност да споделим, че учредителят на организацията – Вероника Боева, е официален съавтор в юбилейното 15-о издание на престижния доклад „Бележник“ на Национална мрежа за децата (НМД).
„Бележник“ е ежегоден независим мониторингов доклад, който от 2012 г. насам оценява – точно както в училище – как правителството и държавната администрация изпълняват ангажиментите си към най-младите граждани. Нашата фондация бе поканена да даде своя експертен граждански поглед и задълбочен анализ в критичната за подрастващите сфера: „Спорт, култура и свободно време“, с фокус върху Достъпа до спорт и физическа активност (ФА) за децата.
За целта на доклада направихме подробен преглед на тенденциите за целия период от 2011 до 2025 г., стъпвайки на официални данни от ММС, МОН, НСИ, СЗО и УНИЦЕФ.
Равносметката (2011–2025): Хроничен застой и системни неравенства
Нашият анализ показва, че през последните 15 години достъпът на децата до спорт у нас се развива неравномерно, фрагментарно и без системна последователност. Въпреки че на хартия значението на физическата активност е припознато, масовият детски спорт все още не е реален държавен приоритет, а се финансира на парче.
Ключови изводи от проучването на терен:
Драстичен дефицит на спортна инфраструктура: Училищата и детските градини остават без модерни бази. Често се стига до абсурда 3 класа едновременно да споделят един салон в рамките на 1 учебен час. Проблемът се задълбочава от т.нар. „заключени дворове“ – училищни бази, които остават неизползваеми след 17:00 ч. поради липса на средства за охрана и поддръжка.
Географска изолация (99.8% от селата са извън играта): Програмите на ММС за спорт извън училище достигат до едва 10–12 села на година. При над 5000 села в България, това означава, че 99.8% от тях са напълно лишени от държавно финансиран извънучилищен спорт.
Финансова дискриминация: Спортът масово се измести извън образователната система и стана изцяло зависим от длъжността и доходите на родителите. Над 35% от децата в България живеят в риск от бедност или социално изключване (по данни на Евростат) – за тях спортът се превръща в недостъпна луксозна услуга, вместо в универсално право.
Здравна криза на заден план: Данните на СЗО показват, че едва около 30% от децата в България покриват минималния здравен стандарт от 60 минути умерена до интензивна физическа активност дневно. България остава сред водещите страни по детско затлъстяване в Европа, като липсата на движение директно рефлектира върху нивата на детска тревожност, депресивни симптоми и агресивно поведение по терените.
Ученическите игри: Светлина в тунела, но с административни предизвикателства
Като най-мащабното и единствено безплатно ученическо спортно мероприятие в страната (с бюджет над 1 млн. лв. от ММС за 2025 г.), Ученическите игри обхващат над 85 000 ученици годишно.
В официалния доклад отчитаме и положителна стъпка от страна на институциите: въвеждането на ограничителното правило „едно дете – един спорт – една възрастова група“ цели да редуцира изкуственото дублиране в отчетите на МОН и ММС. Така официалната статистика отразява в по-голяма степен реалния брой индивидуални спортуващи деца.
Наред с изчистването на статистиката обаче, прилагането на това ограничение на практика създава сериозни затруднения за сформирането на училищни отбори. Често броят на желаещите в дадена възрастова група не е достатъчен и липсата на дори едно дете води до отпадане на цял отбор от мотивирани връстници. По данни на Столична община, при 90% участие на училищата и 1 152 отбора на общинския етап (2024/2025 г.), потенциалът на столицата е близо 6 775 отбора. Теренните наблюдения на „Джуниър Спорт“ и сигнали от учители по ФВС сочат, че близо 2 000 деца в столицата са останали извън състезанията само заради невъзможност за комплектоване на отборите по строгите възрастови изисквания.
Този проблем се отразява пряко и върху ефективността на средствата по ПМС № 46 – училищата разходват хиляди левове за спортни екипи, с които обаче децата изиграват едва 2–3 мача за цялата учебна година заради липса на съперници в конкретните възрастови групи. Затова институционалният контрол трябва да се надгради с по-гъвкави механизми, които да насърчават, а не да спират участието.
Оценката на държавата: 3.50 („Между среден и добър“)
Въз основа на дългогодишния анализ на препоръките в „Бележник“ (2011–2025), фондация „Джуниър Спорт“ постави на държавните политики в сектора оценка 3.50 („Между среден и добър“). Мотивите ни са ясни: налице е висока степен на концептуално разбиране на проблема от страна на институциите, но е налице ниска степен на реално и системно изпълнение.
3-те ключови експертни препоръки, които заложихме в „Бележник 2026“
За да излезем от рамката на кампанийната работа на парче, от името на фондацията предложихме следните конкретни мерки:
- Изграждане на единна дигитална координационна система
Практическа мярка: Създаване на специализирана централизирана онлайн платформа за безплатните спортни инициативи (какъвто е предложеният от нас безплатен софтуерен модул в jsport.bg). Това ще гарантира прозрачност на спортните календари, автоматично ще предотврати застъпването на дати между Ученическите игри и Държавния календар и ще намали административната тежест за учителите по ФВС още в началото на учебната година. - Децентрализация и финансиране на Първия (общински) етап на Ученическите игри
Структурна промяна: Настоящото държавно финансиране покрива фазите от втория етап до финалите, оставяйки най-масовия, Първи етап без ресурс. Необходима е промяна в разпределението на средствата, за да се подсигурят съдии, транспорт и зали за най-масовия старт, което да превърне училището и общината в истински гръбнак на масовия спорт.Нормативни правила: Въвеждане на обществено достъпни, ясни правила и прозрачна процедура за класиране и финансиране на българските ученически отбори при участието им в Международни, европейски и световни ученически игри. - Отваряне на спортната инфраструктура за свободен спорт
Промяна в практиката: Прекратяване на практиката със „заключените дворове“ чрез регламентиране на споделено финансиране между МОН и общините за покриване на разходите за охрана, поддръжка и осветление на училищните бази след 17:00 ч. Преход от „кампанийно строителство“ към фиксиран ежегоден общински бюджет за текущ ремонт и създаване на зони за неорганизиран свободен спорт в крайните квартали и малките населени места.
Мисията в името на децата
„Инвестицията в училищния и масовия спорт днес е инвестиция в здравеопазването и превенцията срещу зависимости утре. Време е държавата да спре да гледа на спорта като на елитна дейност за медалисти и да го превърне в универсално, гарантирано право за всяко българско дете“, категорична е Вероника Боева.
Фондация „Джуниър Спорт“ ще продължи да бъде коректив на институциите, но и активен партньор на терен, предлагайки безплатни технологични и организационни решения в името на здравето и бъдещето на нашите деца.
Светът на Junior Sport Foundation
Учениците-съдии, които пазиха честната игра на терена