На волейболното състезание отборът на 32-ро училище демонстрира силен дух, борбеност и индивидуален талант – въпреки че, както често се случва в ученическия спорт, тимът се събра едва на самия турнир. В интервю с Нина – репортер на „Джуниър Спорт“ Андриан Стоянов сподели откровено за трудностите и силните страни на отбора.
„Не дадохме всичко от себе си, играта не се получи толкова добре, но сме възхитени, че имаме перспективни млади състезатели от по-ниските класове“, разказва Андриан. Тъй като състезанието все още не беше приключило, класирането беше временно. Отборът беше изиграл два мача – срещу Ломоносов и срещу 18-то училище. Срещата с Ломоносов е била изключително напрегната и равностойна, но няколко колебания в трудните моменти наклоняват везните в полза на съперника. Въпреки това 32-ро училище успява да покаже стабилна игра и уверена победа над 18-то.
Андриан, който играе основно на позиция четворка (понякога либеро), тренира волейбол извън училище от 7–8 години и подчертава един от основните проблеми в училищните първенства:
Отборите рядко имат възможност да тренират заедно преди старата на Ученическите игри. Често силни, добри играчи се срещат директно на терена, без да са изградили обща система и комуникация. „Волейболът е отборна игра – не става всеки да играе поотделно. Трябва да се напаснеш с разпределителя, четворката, диагоналите, центровете…“, споделя той. Именно тези „тънкости“ се оказват решаващи в критичните моменти.
Въпреки трудностите, момчетата се борят до последно и играят със сърце – а това, според Андриан, е далеч по-важно от самата победа. Той вярва, че от отбора на 32-ро има какво да се очаква – момчетата тепърва ще показват своя потенциал, особено с оглед на силните попълнения от по-малките класове, които вече впечатляват с умения и амбиция.
В края на разговора той коментира и блестящото представяне на българските волейболисти на Световното първенство. Според него техният успех се дължи на борбеността, правилното използване на елементите извън системата и минимизирането на грешките, а второто място в света е само началото за този млад състав.
Ученическите игри показват, че талант има, борбеност – също. С малко повече време за подготовка и отборна стиковка, ученическите тимове могат да постигнат много повече. Но най-важното е, че момчетата играят със страст, подкрепят се взаимно и доказват, че училищният спорт е преди всичко преживяване, което изгражда характер.
