Това интервю е част от сътрудничеството ни с младите журналисти от клуб „Репортери“ към ЦПЛР-ЦУТНТ – Разград. Благодарим на Ахра Хатиб и на нейния ръководител ст. учител Ренета Маринова за възможността и доверието този материал да стане част от страниците на Джуниър спорт.
Наско Анастасов е капитан на баскетболния отбор „Вълци“ – Разград в набор 2009. Едновременно с това той до скоро бе организационен секретар на Съвета на децата към председателя на ДАЗД, председател на УС в ППМГ „Никола Обрешков“, член на НУП и лицензиран баскетболен секретар към Международната федерация по баскетбол ФИБА (FIBA).
Любовта на Наско към спорта започва още в ранна детска възраст. Първите му стъпки са в ориентирането, а през 2018 г. открива своята истинска страст – баскетбола, на който се посвещава и до днес. Той описва себе си като човечен, перфекционист и добър човек. Именно неговата амбиция и стремеж към успех го мотивират непрекъснато да се развива както на игрището, така и извън него. Това, което го вдъхновява да продължава да тренира, е емоцията и адреналинът, които носи всеки динамичен баскетболен мач. По неговите думи баскетболът е „болест“, която те поддържа жив и веднъж заразиш ли се от нея, няма лек.
Ахра: Как започна любовта ти към спорта и кога откри баскетбола?
Наско: Любовта ми към спорта започна още в ранна детска възраст. Първите ми стъпки бяха в ориентирането, а през 2018 г. открих своята истинска страст – баскетбола, на който се посвещавам и до днес.
Ахра: Как би описал себе си и какво те мотивира да продължаваш напред?
Наско: Описвам себе си като човечен и перфекционист. Именно моята амбиция и стремеж към успех ме мотивират непрекъснато да се развивам както на игрището, така и извън него. Това, което ме вдъхновява да продължавам да тренирам, е емоцията и адреналинът, които носи всеки динамичен баскетболен мач. По мои думи баскетболът е „болест“, която те поддържа жив и веднъж заразиш ли се от нея, няма лек.
Ахра: Как приемаш победите и загубите?
Наско: За мен пораженията са също толкова важни и полезни, колкото и успехите. Те сплотяват отбора, действат отрезвяващо на всеки един играч и те мотивират следващия път да дадеш всичко от себе си в името на победата.
Ахра: Кой е най-яркият момент в спортната ти кариера досега?
Наско: Най-запомнящият се момент е класирането на трето място в България при 13-годишните през 2022 г. По пътя към бронзовите медали нашият отбор победи ЦСКА с 40 точки разлика – тим, който година по-рано беше вицешампион на страната. Шеметният завършек на кариерата ми като играч беше спечелването на шампионската титла на България с отбора на моята гимназия.
Ахра: Освен физическата подготовка, какво според теб е важно за успеха на един спортист?
Наско: Най-важната част от подготовката на всеки състезател, независимо от спорта, е психологическата подготовка. Затова подкрепям идеята всеки спортен клуб да разполага с лицензиран психолог, който да работи с децата. По мое мнение липсата на подобна подкрепа е една от основните причини много талантливи млади спортисти да се отказват преждевременно от спорта.
Ахра: Какво според теб те направи капитан на отбора?
Наско: Смятам, че именно лидерските ми умения, чувството за отговорност и най-вече уважението, което съм спечелил сред треньорския щаб и съотборниците си, са факторите, довели до избора ми за капитан.
Ахра: Успяваш ли да съчетаваш спорта с образованието?
Наско: Да. Според мен образованието е неразделна част от развитието на всеки спортист, въпреки че много млади хора често жертват учебния процес заради тренировките. Често си припомням думите на един от своите треньори: „Баскетболът е проста игра за интелигентни хора.“
Ахра: Какви са следващите ти цели?
Наско: В момента се подготвям за изпитите за съдийски лиценз и планирам през следващия сезон да остана част от баскетболния свят, но вече в ролята на съдия. Избирам този път, защото желая да следвам медицина, а през следващата година ми предстои сериозна подготовка за държавните зрелостни изпити и кандидатстудентските изпити.
Ахра: Какво послание би отправил към нашите читатели?
Наско: Да бъдем по-човечни.
